отмъстели

Речник на българския език

1. отмъстели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отмъстели е производна форма на отмъстя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отмъстели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отмъстели е производна форма на отмъстя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).