отмъкнел

Речник на българския език

1. отмъкнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отмъкнел е производна форма на отмъкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отмъкнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отмъкнел е производна форма на отмъкна (мин. деят. несв. прич. м. р.).