отмразил

Речник на българския език

1. отмразил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отмразил е производна форма на отмразя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отмразил — мин. деят. св. прич. м. р.

отмразил е производна форма на отмразя (мин. деят. св. прич. м. р.).