отмота

Речник на българския език

1. отмота — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отмота е производна форма на отмотая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. отмота — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отмота е производна форма на отмотая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).