отморил си

Речник на българския език

1. отморил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отморил си е производна форма на отморя се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отморил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отморил си е производна форма на отморя се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).