отморил е

Речник на българския език

1. отморил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отморил е е производна форма на отморя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отморил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отморил е е производна форма на отморя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).