отмило

Речник на българския език

1. отмило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отмило е производна форма на отмия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отмило — мин. деят. св. прич. ср. р.

отмило е производна форма на отмия (мин. деят. св. прич. ср. р.).