отмили

Речник на българския език

1. отмили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отмили е производна форма на отмия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отмили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отмили е производна форма на отмия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).