отмила

Речник на българския език

1. отмила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отмила е производна форма на отмия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отмила — мин. деят. св. прич. ж. р.

отмила е производна форма на отмия (мин. деят. св. прич. ж. р.).