отми

Речник на българския език

1. отми — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отми е производна форма на отмия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. отми — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отми е производна форма на отмия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).