отместил съм

Речник на българския език

1. отместил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отместил съм е производна форма на отместя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отместил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отместил съм е производна форма на отместя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).