отместил е

Речник на българския език

1. отместил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отместил е е производна форма на отместя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отместил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отместил е е производна форма на отместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).