отмести

Речник на българския език

1. отмести — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отмести е производна форма на отместя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. отмести — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отмести е производна форма на отместя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. отмести — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отмести е производна форма на отместя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. отмести — повелително наклонение, ед. ч.

отмести е производна форма на отместя (повелително наклонение, ед. ч.).