отместело

Речник на българския език

1. отместело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отместело е производна форма на отместя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отместело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отместело е производна форма на отместя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).