отместел

Речник на българския език

1. отместел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отместел е производна форма на отместя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отместел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отместел е производна форма на отместя (мин. деят. несв. прич. м. р.).