отмахнел

Речник на българския език

1. отмахнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отмахнел е производна форма на отмахна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отмахнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отмахнел е производна форма на отмахна (мин. деят. несв. прич. м. р.).