отмаряхте

Речник на българския език

1. отмаряхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

отмаряхте е производна форма на отмарям (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. отмаряхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

отмаряхте е производна форма на отмарям (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).