отмаряха

Речник на българския език

1. отмаряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отмаряха е производна форма на отмарям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отмаряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

отмаряха е производна форма на отмарям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).