отмарял

Речник на българския език

1. отмарял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отмарял е производна форма на отмарям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отмарял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отмарял е производна форма на отмарям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отмарял — мин. деят. св. прич. м. р.

отмарял е производна форма на отмарям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отмарял — мин. деят. несв. прич. м. р.

отмарял е производна форма на отмарям (мин. деят. несв. прич. м. р.).