отлюспил

Речник на българския език

1. отлюспил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отлюспил е производна форма на отлюспя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отлюспил — мин. деят. св. прич. м. р.

отлюспил е производна форма на отлюспя (мин. деят. св. прич. м. р.).