отлюспел

Речник на българския език

1. отлюспел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отлюспел е производна форма на отлюспя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отлюспел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отлюспел е производна форма на отлюспя (мин. деят. несв. прич. м. р.).