отлъчило е

Речник на българския език

1. отлъчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отлъчило е е производна форма на отлъча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отлъчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отлъчило е е производна форма на отлъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).