отлъчили

Речник на българския език

1. отлъчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отлъчили е производна форма на отлъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отлъчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отлъчили е производна форма на отлъча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).