отлъчил

Речник на българския език

1. отлъчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отлъчил е производна форма на отлъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отлъчил — мин. деят. св. прич. м. р.

отлъчил е производна форма на отлъча (мин. деят. св. прич. м. р.).