отлъчи

Речник на българския език

1. отлъчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отлъчи е производна форма на отлъча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. отлъчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отлъчи е производна форма на отлъча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. отлъчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отлъчи е производна форма на отлъча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. отлъчи — повелително наклонение, ед. ч.

отлъчи е производна форма на отлъча (повелително наклонение, ед. ч.).