отлъчели

Речник на българския език

1. отлъчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отлъчели е производна форма на отлъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отлъчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отлъчели е производна форма на отлъча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).