отлъчвало е

Речник на българския език

1. отлъчвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отлъчвало е е производна форма на отлъчвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отлъчвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отлъчвало е е производна форма на отлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отлъчвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отлъчвало е е производна форма на отлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).