отлъчвало

Речник на българския език

1. отлъчвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отлъчвало е производна форма на отлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отлъчвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отлъчвало е производна форма на отлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отлъчвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отлъчвало е производна форма на отлъчвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отлъчвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отлъчвало е производна форма на отлъчвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).