отлъчва

Речник на българския език

1. отлъчва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отлъчва е производна форма на отлъчвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. отлъчва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отлъчва е производна форма на отлъчвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. отлъчва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отлъчва е производна форма на отлъчвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).