отломяло

Речник на българския език

1. отломяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отломяло е производна форма на отломя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отломяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отломяло е производна форма на отломя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).