отломял

Речник на българския език

1. отломял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отломял е производна форма на отломя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отломял — мин. деят. несв. прич. м. р.

отломял е производна форма на отломя (мин. деят. несв. прич. м. р.).