отломявало

Речник на българския език

1. отломявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отломявало е производна форма на отломявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отломявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отломявало е производна форма на отломявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отломявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отломявало е производна форма на отломявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отломявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отломявало е производна форма на отломявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).