отломил си

Речник на българския език

1. отломил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отломил си е производна форма на отломя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отломил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отломил си е производна форма на отломя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).