отломил е

Речник на българския език

1. отломил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отломил е е производна форма на отломя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отломил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отломил е е производна форма на отломя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).