отломил

Речник на българския език

1. отломил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отломил е производна форма на отломя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отломил — мин. деят. св. прич. м. р.

отломил е производна форма на отломя (мин. деят. св. прич. м. р.).