отломил
1.
отломил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
отломил
е производна форма
на отломя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
отломил —
мин. деят. св. прич. м. р.
отломил
е производна форма
на отломя (мин. деят. св. прич. м. р.).