отлепяло

Речник на българския език

1. отлепяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отлепяло е производна форма на отлепям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отлепяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отлепяло е производна форма на отлепям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отлепяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

отлепяло е производна форма на отлепям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отлепяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отлепяло е производна форма на отлепям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. отлепяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отлепяло е производна форма на отлепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. отлепяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отлепяло е производна форма на отлепя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).