отлепял

Речник на българския език

1. отлепял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отлепял е производна форма на отлепям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отлепял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отлепял е производна форма на отлепям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отлепял — мин. деят. св. прич. м. р.

отлепял е производна форма на отлепям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отлепял — мин. деят. несв. прич. м. р.

отлепял е производна форма на отлепям (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. отлепял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отлепял е производна форма на отлепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. отлепял — мин. деят. несв. прич. м. р.

отлепял е производна форма на отлепя (мин. деят. несв. прич. м. р.).