отлепило

Речник на българския език

1. отлепило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отлепило е производна форма на отлепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отлепило — мин. деят. св. прич. ср. р.

отлепило е производна форма на отлепя (мин. деят. св. прич. ср. р.).