отлепил

Речник на българския език

1. отлепил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отлепил е производна форма на отлепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отлепил — мин. деят. св. прич. м. р.

отлепил е производна форма на отлепя (мин. деят. св. прич. м. р.).