отлепи

Речник на българския език

1. отлепи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отлепи е производна форма на отлепя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. отлепи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отлепи е производна форма на отлепя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. отлепи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отлепи е производна форма на отлепя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. отлепи — повелително наклонение, ед. ч.

отлепи е производна форма на отлепя (повелително наклонение, ед. ч.).