откъсва

Речник на българския език

1. откъсва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

откъсва е производна форма на откъсвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. откъсва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

откъсва е производна форма на откъсвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. откъсва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

откъсва е производна форма на откъсвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).