откъсали

Речник на българския език

1. откъсали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

откъсали е производна форма на откъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. откъсали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

откъсали е производна форма на откъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. откъсали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

откъсали е производна форма на откъсам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. откъсали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

откъсали е производна форма на откъсам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).