откъсала

Речник на българския език

1. откъсала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

откъсала е производна форма на откъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. откъсала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

откъсала е производна форма на откъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. откъсала — мин. деят. св. прич. ж. р.

откъсала е производна форма на откъсам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. откъсала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

откъсала е производна форма на откъсам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).