откъсал

Речник на българския език

1. откъсал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

откъсал е производна форма на откъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. откъсал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

откъсал е производна форма на откъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. откъсал — мин. деят. св. прич. м. р.

откъсал е производна форма на откъсам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. откъсал — мин. деят. несв. прич. м. р.

откъсал е производна форма на откъсам (мин. деят. несв. прич. м. р.).