откъртил

Речник на българския език

1. откъртил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

откъртил е производна форма на откъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. откъртил — мин. деят. св. прич. м. р.

откъртил е производна форма на откъртя (мин. деят. св. прич. м. р.).