откъртело

Речник на българския език

1. откъртело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

откъртело е производна форма на откъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. откъртело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

откъртело е производна форма на откъртя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).