откъртела

Речник на българския език

1. откъртела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

откъртела е производна форма на откъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. откъртела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

откъртела е производна форма на откъртя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).