откъртел

Речник на българския език

1. откъртел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

откъртел е производна форма на откъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. откъртел — мин. деят. несв. прич. м. р.

откъртел е производна форма на откъртя (мин. деят. несв. прич. м. р.).