откънтяло е

Речник на българския език

1. откънтяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

откънтяло е е производна форма на откънтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. откънтяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

откънтяло е е производна форма на откънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. откънтяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

откънтяло е е производна форма на откънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).