откънтяло

Речник на българския език

1. откънтяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

откънтяло е производна форма на откънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. откънтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

откънтяло е производна форма на откънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. откънтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

откънтяло е производна форма на откънтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. откънтяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

откънтяло е производна форма на откънтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).